Старичко е ама да го сложа

ВИНАГИ НА ЖИВО

Добре че на времето като дете ми се размина възпитанието или както аз го наричам - „Вкарването в калъпа на искания от обществото кон с капаци” и си запазих съзнанието неприобщено към нормите. Съветваха ме, поучаваха и какви ли не хватки за въздействие на характера ми прилагаха, но оставеха ли ме дори за малко без надзор и си правех каквото ми се струва редно. Вярно, ядях шамарите понякога, но ги приех с идеята за необходимото зло, очертаващо границите на културата, пък и нали трябва да се учим да си носим последствията за делата.

Не ми е мисълта да ви занимавам с тежкото си детство или пък да ви се оплаквам от живота, просто не искам да се чудите защо така съм постъпил при случилите ми се  преди няколко месеца събития. Не знам дали няма да ме погнат агентите на компанията след разказа, но пък на мене ми е интересно как и дали въобще ще има някакъв ефект въху програмата и съм готов да експериментирам.

Всичко започна преди приблизително шест месеца и по-точно казано 193 земни дни.

Беше ми дошло нанагорно в службата, в къщи и там мира няма, та реших че ми е писнало от всичко и се скрих в едно планинско село да си почина от цивилизацията. Без телефон, без телевизия, без интернет и най-вече сам. Природа, разходчци, да полежиш на припек из ливадите, птички... Еееех каква идилия бях намислил. Не се получи.

Още първата вечер ме хвана саклета и не можех място да си намеря, за сън и дума не можеше да става. Все чаках да звънне телефон, потропвах си по масата нервно, все едно си тракам по клавиатурата и току излизах пред вилата да дръпна някой фас. Някъде към единайсет и половина мисля ще да е било, когато забелязах някакви проблясъци на отсрещния хълм. Ха, викам си – те сега ще видя и горски пожар на живо, не че не съм виждал де, свидетел съм бил на подобен феномен поне 5-6 пъти, но винаги е различно. Изпавках сигурно половин кутия цигари, а онова отсреща си мига все едно и също. Да са бракониери мисля си – няма да святкат така, те са потайни, да е някой закъсал пишман-турист – ма какъв ли ще е тоя мощен фенер дето го размахва, да ида да погледна отблизо а? Ми да, тъй и тъй явно лягането в леглото ме отблъсква, що да не си начеша крастата на любопитството. Метнах якето на рамо, сложих два шоколада в джоба, фенера с резервните батерии и едно пищовче ром от ония дето са по 200грама и ги пазаруват предимно закъсалите пияндета.

Сигурно час по-късно, че то баир в тъмното не се превзема лесно, наближавам светлините и надуших някаква странна миризма, като казвам странна значи настина е силно необичайна щото имам памет за тия неща. Запромъквах се бавно сред дърветата и шейсетина метра по натам, пред мен се разкри най-невероятната гледка случвало ми се да видя до тогава - на почти равна поляна килнат на една страна се беше боцнал космически кораб. Сивия елипсоиден диск видимо беше претърпял инцидент. От трите опори едната стърчеше безпомощно във въздуха, втората беше потънала десетина сантиметра в земята, а на третата явно не й се беше случило да се отвори и от нейната страна се подпираше на корпуса. Като заобиколих от другата страна на туй чудо ми стана ясно и защо така съм имал щастието да видя и пипна неземната чудесия. На гладкия корпус зееше кратер към 2 метра в диаметър, около 1 дълбок и назъбена пукнатина 5-6 метра в посока на неудачната опора. Забравих да ви кажа, че от оная страна с краката беше и отворения входен люк, от който всъщност идеха и привлеклите ме светлини.

Те ти сега изненада си казвам, хем ти се сбъдна детската мечта да видиш извънземни, хем ти се пада и да установиш пръв контакт.

Обиколих няколко пъти да съм сигурен, че не съм изпуснал нещо и страх не страх влязох. Посрещна ме силно осветен коридор с овален профил и странно миришештите пушеци. Не съм от Русе, ама след толкова цигари, дето съм изсмукал, въобще не се впечатлих от тях. Две затворени врати от ляво и още една в дясно леко открехната. Накъде? Избрах дясното и не сбърках. Там се оказа пилотската кабина и то не празна. Само едно от двете пилотски кресла беше заето от гротескно изглеждащ хуманоид. Що не ме застреля с това дето до държеше и в последствие се оказа оръжие на знам, но сигурно това, че се беше треснал в пулта пред него и се беше потрошил тежко му променяше погледа върху живота.

Изправих се и подванах се представям, тъй както съм гледал по филмите:

   - Аз съм Никола , наричме нашата планета Земя, ..., сега ще му погна, ... - и тн. други приказки в тая посока.

Цялата ми тирада предизвика у него Вяло поклащане на главата и ръкомахане със здравата ръка към някаква зелено-синкава кутия, стояща на пулта пред другото пилотско място. К’во да правя, доверчиво същество съм и му я подадох. Оказа се електронен преводач. 

-         Стига си дрънкал глупости! – бяха първите думи разнесли се от дрънкалото.

Дрънкалото се наричше машинката преводач. Т’ва искуствения интелект не било химера.

Голям шегаджия излезе тоя извънземен. Да му го начукам. Откакто можех да му разбирам какво приказва, две трети от излезлия звук от дрънкалото, варираше от сърдечен алтов смях до истеричен кикот с всичките вариации в помеждутъка. Нямаше да се дразня така, ако не се беше оказало, че се смееше на мене, на езика, на идейте ми, на Земята като цяло и дори на собственото си положение. Спомена даже, след поредния взрив от смях подобен на кудкудякания, че се надява да излъчат по техните новини нашата среща.

Все пак успя да ми обясни как са го нацелили граничните патрули на Компанията, три часа преди да катастрофира окончателно и че е най-добре да се омитам тутакси, ако не искам да хвръкна във въздуха заедно с кораба. Няма да изпадам в подробности за разговора, но протестите ми да остана все пак го отрезвиха леко и ме убеди да откача един от екранните панели на стената, и в комплект с преводача, да ги отнеса и скрия, та да може все пак да свърши част от мисията си. Каза че няма проблем да ползвам техниката както намеря за добре и че ако имам каквито и да било въпроси да ги задавам на  дрънкалото, той го е настроил да ме разглежда като негов собственик и ще приема от мен всякакви команди безотказно. Тъй де, само че след 6 часа.

Насочения бластер си е един доста убедителен аргумент при спорове. Взех каквото ми се предлагаше и си обрах крушите.

Като се събудих следобяда отидох пак до мястото, но както може да се досетите – намерих само две полуизчезнали следи.

Изпързаля ме диването, вярно че за мое добро, но ме лъзна.

Да бях човек съзнателен, както са ме възпитавали, щях да отнеса веднага машинките в някой научен институт и да се заиграваме в името на науката. Е , не съм такъв човек.

Вечерта, вече поуспокоен и наспан, ходих да изровя джаджите от храстите, дето ги затрупах набързо през ноща и се хванах да си правя изследвания. Дрънкалото се оказа универсален преводач от и на кажи-речи всякакви езици, а на това отгоре по кучешки верен и услужлив изкуствен интелект. Панела и той с изкуствен интелект се оказа, но това му беше само вторична функция. Основната била представете си забавления!?! Те това е телевизор, няма предаване в галактиката, където да не може да закачи и да изкара програмата!

Прекръстих преводача на  Ка2 и навлязох в „тинята” като оловно гюле. След пет часа  разговор с устройството идеята да се смахна окончателно не ми изглеждаше толкова лоша. От една страна срещнатия от мен извънземен се оказа по техните закони невероятен престъпник, търсен жив или мъртъв, дори с цената на невинни жертви. От друга ... , ей богу не ми се говори за нея, но нали това съм започнал да правя в момента и ще се наложи.

 Мерси на Стреафин, че ме разкара елегантно, за да не ме очистят. Ама защо ме натовари и с екранчето.

 Та втората страна е която опустоши съзнанието ми. Земята и още пет планети из галактиката се оказаха собственост на компания за развлекателни програми, като  планетките са със статут на неконтролирана частна собственост. Демек могат да правят всичко което си пожелаят с тях, ако искат да изтрият всичко от повърхноста им за да си пуснат ново предаване - нема проблем. Все едно да избършеш надраскана с тебишир черна дъска. А проектите са предавания на живо от мястото на събитието в реално време и гледаемоста диктува продължителноста на продукцията.

Земята има шанс да продължи да съществува в комплект с нашата цивилизация само докато ни гледат не по-малко от 5% от зрителите. Пълен ташак нали? Към момента сме били интерсни за около 12,99% , като обнадеждаващото е, че преобладаващата част от гледащите ни е от по-младата публика и може да очакваме покачване на процентите в бъдеще. Плюс за нас е че успяваме да покриваме тематики от: комедия , трагедия, садизъм/мазохизъм, третокласен екшън, криминале, романтика и рискова тръпка от възможноста за пълно самоунищожение. Излизали сме евтино и като поръжка, защото почти няма нужда резидентните агенти на компанията да се намесват за да подтикват действието или да задържат развитието. Да им пикая на допълнителните плюсове.

Та така си живея с екранчето, зелено-синята кутия  Ка2 и тръпката да съм брънка в нечий неписан сценарий. Като гледам часовника – осъзнато вече 194 дни. Гледам си програмите на универсалния телевизор с превод на ушенце и си свиркам. Наистина лови всичко, няма радио или телевизионна програма дето да не съм гледал поне минутка, в интернета сърфира без проблем от всякъде, никаква трудност не е и подслушването на военните честоти, телефони и най вече прихваща галактическите програми. Малко мудничко е управлението през преводача, но се свиква.

Ето вчера сутрин се излегнах на канапето, нагласих екрана в скута и се пуснах по каналите на Компанията собственик на Земята (вече за краткост ще я наричам нашата Компания или Иреадая, както всъщност й звучи името на нашенски).

Както винаги ме посрещна безполовия бодряшки глас на водещия бот:

 - ПРИВЕТ!

 - БЛАГОДАРИМ ВИ ЧЕ ИЗБРАХТЕ НАШИТЕ ПРОГРАМИ!

 - ВИНАГИ НА ЖИВО! ОТ МЯСТОТО НА СЪБИТИЕТО! БЕЗ ЦЕНЗУРА!

 - КАКВО ЩЕ ПОЖЕЛАЕТЕ ДА ВИДИТЕ?!

 - Ми дай да видим нещо весело днеска.

 - НАШЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТОВА ВРЕМЕ НА ДЕНЯ Е ЗЕМЯТА И МИРАНЗИНА! ЗАПОЗНАТИ ЛИ СТЕ СЪС СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ТАМ ЦИВИЛИЗАЦИИ?

 - Да.

 -  ЩЕ ЖЕЛАЕТЕ ЛИ СЪПЪТСТВАЩ ГИД-КОМЕНТАТОР? Всичко е безплатно при положение, че изгледате рекламния блок.

 ....

 Пуснах рекламата да тече и отидох да врътна една късна закуска. Мотах се навярно един час, но не успях да изтъва как една трътлеста Ефиданка, накичена като коледна елхичка, изтъква предимствата на новата паста, подобряваща естествения блясък на четвътрия нокът от дрипода по един съвсем лесен и здравословен начин.

- Задравейте! – ахаа, това е най сетне персоналния бот. – На каква тема ще желаете да се посмеете?

 - Сряда ден. Я да видим ... Хайде да е с политика.

 - В момента може да ви представим най-интересните според нашия анализатор: Президентско изявление в Ботсвана; Суринамски партиен съвет; доклад по местната телевизия на Хондураски министър на финансите; Български парламент; министерски съвет(закрито заседание) и още 26 политически водачи от същата страна даващи интервюта пред местни медии; или други по ваш избор събития?Желаете ли пълен списък на графата други?  

          Настроих пояснителния коментар да тече като текстови субтитри в долната част на екрана и си пуснах закритото заседание на министерски съвет.

          - Друзята, пардон-другари, сори-джентълмени ... ъъ Съмишленици! – започна младия министърпредседател – Днес сме се събрали да видим какво ще правим с оная сделка за магистаралата. Нямаме никакво време за губене, кой каквото уговорил- уговорил, кой каквото получил получил. Евронаблюдателите ни дишат във врата и ако днес не вземем решението, има опастност на по-късен етап да се разровят в сметките. Не в сметките на проекта уважаеми министре на регионалното развитие, а в сметките на партиите и дори в личните. Виждам, че министъра на вътрешните работи отсъства, но той снощи е бил на рожден ден в Банско и по рано от обяд няма да го видим, така че предлагам да го извиним и ще си позволя да гласувам вместо него, нали е от моята политическа сила.

          - Ма не може така! – изправя се министърката на бедствията и тропва с токче  – От нашата част взехте за да намалите крайната цена и сега ни пришпорвате, преди да сме се разбрали за нашата комисионна. Ще звънна на нашия партиен председател -  да знаете! – и вдига телефона да набира.

         - Спокойно колежке. – се обажда със спокоен тон и водещия министър от третата политическа сила – Той вече знае. Още снощи го обсъдиха в Бояна. А и все пак нали през вашите министерства минават всички присъединителни фондове, това са много пари.

         -  Да но наблюдателите казаха, че ще следят подробно за изразходванвето. Представятели си ако надушат нещо? Предсрочни избори са ни в кърпа вързани, а не е сигурно, че само с тях ще се размине. Знаетели какво ще стане ако ония спечелят изборите? – подскача отново нахаканата министърка.

Момент на минутката за размисъл. Минутката всъщност мина за три секунди и ето отново в близък план министърпредседателя.

- Вижте сега! Тоя разговор сме го водили поне десет пъти последния месец и пределно ви е ясно, че е назрял момента за подписване. Доволни ли са концесионерите- доволни са, за нас има ли – има, не е колкото ни се иска, но явно е тежка ситуацията. Хайде сега да преминем по същество и да гласуваме! Има ли против? Няма.

Тук докато присъстващите си отдъхват и посягат към бутилките с минерална вода, като по команда влиза млада сексапилна секретарка и поднася масивна папка с документи заподпис. Подпис. И кратки ръкопляскания.

- Вие господин министре на развитието все пак прочетохте ли договора. – се сеща да попита председателя.

- Ее прегледах го, но нямах време да го чета целия. Вижте какъв обем е само. А и доколкото знам те парите вече са наредени и само чакат да видят, че сме подписали за да са утре в банката. Как ще работим без доверие? – Това с доверието е риторично –напомни за себе си гида.

- Да смятаме в такъв случай, че сме свършили със задачите за днес. – гордо се усмихва председателя. – Обявявам днешния съвет за приключил!

Ръкостискания, потупвания по рамената, поздравления, усмивки под мустак и бавно изнизване от залата довършват сесията на моето предаване.

Смях се здраво приятели, смях се до сълзи.

Утре пак ще ги гледам. Нема начин.

30.03.2007г.

Никола